"И все пак тя се върти" или за Галилео Галилей
Галилео Галилей е италиански физик, астроном, астролог и философ, считан заедно с Френсис Бейкън за основоположник на съвременния научен метод. Сред неговите постижения са подобрения на телескопа, свързани с тях астрономически наблюдения и публичната защита на хелиоцентричната система. Той е определян като „баща на съвременната наблюдателна астрономия“, „баща на съвременната физика“, „баща на науката“ и „баща на съвременната наука“.
Теоретичните и експерименталните изследвания на Галилей върху движението на телата заедно с работите на Йоханес Кеплер и Рене Декарт поставят основите на класическата механика, развита малко по-късно от Исак Нютон. Галилей е сред първите европейски учени, извършващи обстойни експерименти и стремящи се към математическо изразяване на природните закони.
Теоретичните и експерименталните изследвания на Галилей върху движението на телата заедно с работите на Йоханес Кеплер и Рене Декарт поставят основите на класическата механика, развита малко по-късно от Исак Нютон. Галилей е сред първите европейски учени, извършващи обстойни експерименти и стремящи се към математическо изразяване на природните закони.
Преди повече от 400 години животът в Европа бил много по- различен от днес. Нямало фабрики и индустрия. Повечето хора се занимавали със земеделие или били занаятчии. Малко деца ходели на училище и още по- малко можели да пишат и четат. Книгите били рядкост и много скъпи и били написани предимно на латински- езика на учените и на Църквата. Знанията, които получаваме днес в училище, били почти непознати.
В такъв свят Галилео Галилей се родил на 15 февруари 1564 г. в Пиза, Северозападна Италия. Имал две сестри и един брат. Баща му- Винченцо Галилей, бил учител по музика. Въпреки че семейството било не било богато, Галилео бил любознателен и имал частен учител.
През 1581 Галилей постъпва в Пизанския университет, където първоначално учи медицина и философия, а след това математика. Въпреки че е принуден да напусне по финансови причини, през 1589 със съдействието на маркиз Гуидобалдо дел Монте му е предложена работа като преподавател по математика в университета. Малко по-късно се премества в Падуанския университет, където преподава геометрия, механика и астрономия до 1610. През този период той се занимава и с научна дейност и прави някои от важните си открития.
В такъв свят Галилео Галилей се родил на 15 февруари 1564 г. в Пиза, Северозападна Италия. Имал две сестри и един брат. Баща му- Винченцо Галилей, бил учител по музика. Въпреки че семейството било не било богато, Галилео бил любознателен и имал частен учител.
През 1581 Галилей постъпва в Пизанския университет, където първоначално учи медицина и философия, а след това математика. Въпреки че е принуден да напусне по финансови причини, през 1589 със съдействието на маркиз Гуидобалдо дел Монте му е предложена работа като преподавател по математика в университета. Малко по-късно се премества в Падуанския университет, където преподава геометрия, механика и астрономия до 1610. През този период той се занимава и с научна дейност и прави някои от важните си открития.
Говори се, че един ден през 1581 г. Галилей наблюдавал как лампа, висяща от тавана на дълга верига, се люлеела напред- назад в огромната, изложена на на силно течение зала. Той забелязал, че независимо от това, дали лампата се люлеела с голям размах или по- леко, тя изминавала разстоянието между двете крайни точки, за едно и също време, т.е., че ходовете на махало винаги изискват едно и също време независимо от неговата амплитуда.
У Галилей се породил интерес към други клонове от науката, които днес наричаме физика и математика. През 1585 г. напуска медицинското училище в Пиза. През следващите няколко години той бил преподавател в Академията на Флоренция. Експериментирал с топки, лодчици, махала и много други предмети. Наблюдавал ги как плават, падат и се люлеят. Измервал и засичал времето на движението им и се опитвал да даде математически обяснения за тях.
У Галилей се породил интерес към други клонове от науката, които днес наричаме физика и математика. През 1585 г. напуска медицинското училище в Пиза. През следващите няколко години той бил преподавател в Академията на Флоренция. Експериментирал с топки, лодчици, махала и много други предмети. Наблюдавал ги как плават, падат и се люлеят. Измервал и засичал времето на движението им и се опитвал да даде математически обяснения за тях.
Един от най-известните разкази за Галилей описва как той пуска топки с различна маса от Наклонената кула в Пиза, за да демонстрира, че времето, за което падат, не зависи от масата им. Макар че тази история се появява в негова биография, писана от ученика му Винченцо Вивиани, днес тя обикновено се смята за измислена. Всъщност Галилей прави опити с топки, търкалящи се по наклонена равнина, с което демонстрира същото явление - ускорението не зависи от масата. Макар този факт да противоречи на широко приетата по онова време теория на Аристотел, Галилей не е първият, достигнал до този извод. Независимостта на ускорението при падане и масата е описана още от Йоан Филопон през 6 век, а същото твърди и Джанбатиста Бенедети, съвременник на бащата на Галилей.
Освен че отхвърля теорията на Аристотел, според която по-тежките тела трябва да падат по-бързо, Галилей установява и математическата зависимост на ускорението при свободно падане - изминатото разстояние, започвайки от състояние на покой, е пропорционално на квадрата на изминалото време. Формулировката на закона е точна, макар че по това време не се използва съвременното компактно алгебрично означаване.
Освен че отхвърля теорията на Аристотел, според която по-тежките тела трябва да падат по-бързо, Галилей установява и математическата зависимост на ускорението при свободно падане - изминатото разстояние, започвайки от състояние на покой, е пропорционално на квадрата на изминалото време. Формулировката на закона е точна, макар че по това време не се използва съвременното компактно алгебрично означаване.
Галилео Галилей се противопоставя и на друга теория на Аристотел - че движещите се тела се забавят и спират, ако върху тях не действа някаква сила. Той формулира по-прецизно теорията, според която при липса на триене тяло, движещо се по хоризонтална повърхност, би запазило скоростта и посоката на движението си. Принципът за запазването на скоростта става един от трите закона за движение на Нютоновата механика.
В самото начало на 17 век Галилей и един негов сътрудник се опитват да измерят скоростта на светлината. Те застават на върховете на отдалечени хълмове, като всеки носи фенер с капак. Галилей отваря своя капак, а когато сътрудникът види светлина, той отваря своя. При разстояние около километър Галилей не успява да забележи по-съществено забавяне, отколкото при разстояние от едва няколко метра. Той не стига до заключение, дали светлината се разпространява мигновено, тъй като допуска, че разстоянието между хълмовете може да е прекалено малко за точно измерване.
Галилео Галилей публикува първите си астрономически наблюдения с телескоп през март 1610 г. в краткия трактат „Sidereus Nuncius“. На 7 януари същата година той открива три от четирите големи спътника на Юпитер - Йо, Европа и Калисто. Четири нощи по-късно открива и четвъртия - Ганимед. Той забелязва, че спътниците се появяват и изчезват периодично, което обяснява с тяхното движение около Юпитер, заключавайки, че те се движат в орбита около планетата. Той прави допълнителни наблюдения на спътниците през 1620. По-късно астрономите променят първоначалното наименование на спътниците, дадено от Галилей, „Медичиеви звезди“ (от името на неговите покровители - фамилията Медичи) на „Галилееви спътници“. Наблюдението, че около една планета се въртят по-малки планети, поставя под въпрос геоцентричната система, според която всички астрономически обекти се движат около Земята.
Галилей открива и цикличния характер на вида на Венера, наподобяващ лунните фази. Според хелиоцентричната система, предложена от Коперник, би трябвало да се наблюдават всички фази, тъй като движението на Венера около Слънцето би обръщало към Земята нейната осветена страна, когато тя е от отсрещната страна на Слънцето, и нейната тъмна страна, когато тя е между Земята и Слънцето. Според геоцентричния модел пълна фаза не би трябвало да се наблюдава, тъй като Венера винаги остава между Слънцето и Земята. Наблюденията на Галилей подкрепят, макар и да не доказват еднозначно, хелиоцентричната система.
Галилео Галилей е един от първите европейци, наблюдавали слънчевите петна. Наблюденията на Галилей показват също, че Млечният път, смятан преди това за мъглявина, представлява множество звезди, струпани толкова гъсто, че приличат на облаци, гледани от Земята. Той открива и множество други звезди, твърде отдалечени, за да бъдат наблюдавани с просто око. През 1612 Галилей наблюдава Нептун, но не разбира, че това е планета, и не му обръща особено внимание.
Всички тези астрономически наблюдения и последвалите ги открития довели до силно разклащане на позициите на теорията на Птолемей. През 1613 година Галилей написал своите „Писма за слънчевите петна”. В тази книга за първи път открито подкрепил теорията на Коперник.
Галилео Галилей е един от първите европейци, наблюдавали слънчевите петна. Наблюденията на Галилей показват също, че Млечният път, смятан преди това за мъглявина, представлява множество звезди, струпани толкова гъсто, че приличат на облаци, гледани от Земята. Той открива и множество други звезди, твърде отдалечени, за да бъдат наблюдавани с просто око. През 1612 Галилей наблюдава Нептун, но не разбира, че това е планета, и не му обръща особено внимание.
Всички тези астрономически наблюдения и последвалите ги открития довели до силно разклащане на позициите на теорията на Птолемей. През 1613 година Галилей написал своите „Писма за слънчевите петна”. В тази книга за първи път открито подкрепил теорията на Коперник.
„И все пак тя се върти”
Галилей знаел, че възгледите, които той застъпва ще му донесат сериозни неприятности. Въпреки това ученият непрекъснато се стремял да ги устоява.
През 1615 година той написал писмо до Великата дукеса Кристина на Тоскана, в което разкрил своите възгледи за света и науката. Трудни били годините за Галилей, но въпреки че не срещал подкрепа, продължавал да работи. През 1616 година църковният съд (Инквизицията) наредил на Галилей никога да не говори или пише в подкрепа на Коперник, като го заплашил със затвор. През 1623 година негов приятел – Матео Барберино станал следващият папа (Урбан VIII). Възползвайки се от това положение, Галилей написал своята книга „Диалог за двете главни световни системи”, която станала в последствие най - известния негов труд. В нея Галилей изложил всички свои идеи, с което отново си навлякъл гнева на църквата. Съдът принудил Галилей да се откаже от своите твърдения, за да спаси живота си. Говори се, че в края на процеса промълвил „И все пак тя (Земята) се върти”. Инквизицията осъдила Галилей на доживотен затвор.
По - късно доживотният затвор бил заменен с домашен арест. През 1633 година Галилей се завърнал в дома си - вила Алцетри, която се намирала близо до Флоренция. Там той останал до края на живота си. Въпреки домашния арест продължил своите изследвания и астрономически наблюдения. Последната му най - важна книга била “Беседи и математически доказателства”.
Тази книга била изнесена тайно от Италия, защото ученият имал забрана да публикува своите идеи. Галилей не бил забравен от своите приятели и привърженици. Той водел кореспонденция с тях, а те често идвали на посещение. На 8 януари 1642 година, след като се разболял от треска, починал. Бил погребан със скромна церемония в семейната гробница Санта Кроче.
Едва през следващия век, Църквата му дала истинско признание и тленните му останки били преместени в изящна гробница в Флоренция. Така завършил животът на великия гений.
Галилей знаел, че възгледите, които той застъпва ще му донесат сериозни неприятности. Въпреки това ученият непрекъснато се стремял да ги устоява.
През 1615 година той написал писмо до Великата дукеса Кристина на Тоскана, в което разкрил своите възгледи за света и науката. Трудни били годините за Галилей, но въпреки че не срещал подкрепа, продължавал да работи. През 1616 година църковният съд (Инквизицията) наредил на Галилей никога да не говори или пише в подкрепа на Коперник, като го заплашил със затвор. През 1623 година негов приятел – Матео Барберино станал следващият папа (Урбан VIII). Възползвайки се от това положение, Галилей написал своята книга „Диалог за двете главни световни системи”, която станала в последствие най - известния негов труд. В нея Галилей изложил всички свои идеи, с което отново си навлякъл гнева на църквата. Съдът принудил Галилей да се откаже от своите твърдения, за да спаси живота си. Говори се, че в края на процеса промълвил „И все пак тя (Земята) се върти”. Инквизицията осъдила Галилей на доживотен затвор.
По - късно доживотният затвор бил заменен с домашен арест. През 1633 година Галилей се завърнал в дома си - вила Алцетри, която се намирала близо до Флоренция. Там той останал до края на живота си. Въпреки домашния арест продължил своите изследвания и астрономически наблюдения. Последната му най - важна книга била “Беседи и математически доказателства”.
Тази книга била изнесена тайно от Италия, защото ученият имал забрана да публикува своите идеи. Галилей не бил забравен от своите приятели и привърженици. Той водел кореспонденция с тях, а те често идвали на посещение. На 8 януари 1642 година, след като се разболял от треска, починал. Бил погребан със скромна церемония в семейната гробница Санта Кроче.
Едва през следващия век, Църквата му дала истинско признание и тленните му останки били преместени в изящна гробница в Флоренция. Така завършил животът на великия гений.